Чирпан почете паметта на своя герой – войводата Константин Нунков

Днес, 21 май, град Чирпан сведе чело пред паметта на една от значимите фигури в националноосвободителните борби – войводата Константин (Коста) Нунков. Точно на тази дата се навършват 149 години от рождението на революционера, чийто живот и дело остават вплетени в историята на Македония и България.

Пред паметника на Нунков, издигнат преди 15 години върху основите на някогашния му роден дом, се събраха признателни граждани, учители и представители на местните институции. С поднасяне на венци и цветя присъстващите отдадоха почит към човека, избрал пътя на борбата за свобода пред спокойния живот.

Роден на 21 май 1877 г. в Чирпан, Константин Нунков, известен с псевдонимите Давид и Огнянов, преминава през труден път. Поради липса на средства той не успява да завърши образованието си в Пловдив, където за известно време живее заедно с големия поет Пейо Яворов. Именно приятелството им е увековечено през 1895 г., когато Яворов посвещава на своя съратник стихотворението „Напред".

Нунков е личност с разностранни интереси и пламенна натура. Приел идеите на анархизма, той се превръща в „неспокойна и пламенна натура", както го описва неговият съратник във ВМОРО Христо Караманджуков. „Бе честен и безкористен човек. В споровете и отношенията си бе прям и агресивен", добавя още той.

От Четническата акция през 1895 г. до тежката борба в Кумановско, Нунков посвещава всяка своя минута на каузата. Той е не само теренна фигура, но и експерт – автор е на брошурата „Взривните вещества и тяхното употребление" (1902). Като кумановски войвода, той води непримирима битка срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония.

Земният му път завършва героично на 8 февруари 1905 г. край село Кутлибег (днес в Северна Македония), където загива в неравна битка с турски аскер.

Живият спомен в песента за Костадин войвода

Според една от легендите името на Нунков е обезсмъртено не само в историческите архиви, но и в народната памет. Според редица историци, емблематичната народна песен „Слушай как шумят шумите", възпяваща гибелта на „Костадин, войводата, капетанот", е посветена именно на героя от Чирпан.

Макар времето да е отнело родната му къща, паметта за „войводата с анархистични убеждения" остава жива в Чирпан – градът, който с гордост продължава да тачи своя храбър син, отдал живота си за свободата на Македония.